Рано е още за кокичета
(по Рита Раски-Еще не время для подснежников)
Не е още време да има кокичета.
Още се нижат зимните дни.
Тъгата ти нежно ще разчупя, момиче...
Както преди те обичам. А ти?
Моята обич е стълба в небето -
стъпка по стъпка, година след година.
Името ти ще туря на рога на месеца,
та да ми светиш, по тъмно щом мина!
Заспало под лед е още поточето.
Още е сънено за нова борба.
Да живееш и любиш - така се е почнало,
така и напред продължава света!
Пролет ще дойде - няма съмнение.
Ще завалят отново надежди, мечти.
Само да имаме малко търпение...
Как те обичам! А ти?
© Красимир Дяков All rights reserved.
