Рапсодия in black
Оставих се на вятъра в обятията нeпревзети.
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...
С пресъхнали от скръб гърла
проклинат Бог. Не вярват в него -
Отнелият единственото им дете.
Какво ли ги очаква?
Безсмислена инерция до края...?!
...И виждам болните от рак -
да молят милост от Небето...
А аз летя към свършека - към онзи черен Мак,
след който няма кръстопът за връщане обратно.
Нарича се - семафорът на бъдещето.
...И виждам всичките нещастни, които няма да се утешат...
Родените от ембрионите с еднаква форма
и предпочетени единствено за смърт
в прашеца тих на жълти пеперуди,
размахващи отчаяно крила...
Но аз летя
и виждам погледи щастливи, предпазени от жребия горчив.
Събират ги, тъй както се събира слънчевото злато
от диви слънчогледи сред мъгла,
в последната илюзия на залеза...
Ще ги очаквам, когато посивеят
от най-нищожния, но неподкупен прах,
дошъл от ноздрите разтеглящи безкрая.
Ще ги очаквам - там - до сенките жетвари,
наточили до бяло лунен сърп...
защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...
Симфония от дни
с невидим Диригент във фрак...
Но аз летя (оставил се на вятъра)
с очи проболи празнота...
Лицето му съзирам
и хищната усмивка зла... гримасата на времето мистично
с воал от жълти пеперуди...
Изгубих майка и баща...
приятели изгубих...изгубих и безбройно много чужди същества
кремирани от втренчени звезди...
Летя сред тленния им прах...
Над мен космическият вятър вее черна грива
и вкопчен в нея питам се -
дали живях...?
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мисля, че това е една от най - силните ти, дълбоки и въздействащи творби, които съм чела. Аз съм чела много...удря право в сърцето. Невероятна образност. Толкова силни емоции..., толкова истински. Настръхнах цялата, приятелю...Развълнува ме...
-
И аз летях с теб, Младене, видях и размишлявах с теб... Много въпроси остават без ясен отговор, варианти много... Един ден, когато минем отвъд земния живот, надявам се, че ще разберем всичко... Благодаря за този стих, майсторски нарисуван и даващ импулс на мисълта и въображението!
-
Много силен стих и финал!
"Над мен космическият вятър вее черна грива
и вкопчен в нея питам се -
дали живях...!
Поздравления за стиха ти, Младене! -
"...гримасата на времето мистично с воал от жълти пеперуди..." Прекрасен, поетичен, философски поглед върху нещата от живота! Възхищение и поклон!
-
"защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори..."
Въпросите не спират да валят
като камшиците нетрайни на дъжда.
Все нещо ни задържа в този свят
напук на невидяното отвъд...
Благодаря за замислящата поезия... -
Впечатляваща образност, великолепни метафори завихрят и понасят към небесното четящия това стихотворение в шеметен летеж между нещастието и щастието на човешките съдби до края на суетата на дните ни. Вдъхновяващо и запомнящо се произведение! Напомня Данте и Вергилий.
-
Сила и красота, ужас и безнадеждност, очакване на... Какво?
Хареса ми! -
Почувствах красотата, болката и космическата енергия на този свръх сетивен стих, който е много над земните представи и всепоглъщащите ни илюзии. Поздравявам те с възхищение и благодарност!
-
Такава поезия бих чела и препрочитала от книга - книга с твърди корици, здрава, семпла, красива, съхранила красивите думи... Такава поезия заслужава да бъде в книжарниците и мисля, че би се продавала. Но разбира се - всичко зависи от читателите... Много се радвам, че Антоан направи такъв коментар, защото това ме подсети да кажа колко много бих искала да видя твоите работи в книги. Може да бъде малък тираж, но определено има читатели, които биха те чели.
-
Много, много ми хареса. Вдъхнови ме 🌷🌼🌻
-
Поздравления, Младене, за тази балада! Да съчетаеш поетичност с толкова много "креп", да направиш черните бездни красиви, изисква голям талант! Бъди, Младене!
-
Младене, много, много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Колкото повече приближавах финала на твоята рапсодия, Младене, толкова повече мисли и чувства нахлуваха в главата ми а очите несъзнателно се изпълваха със сълзи. Мисля, че много хора в един момент от своя живот си задават този въпрос, правейки и най-простичката равносметка, обръщайки се назад във времето!
Ето това е твоята поезия, Младене, без сладникави думички, без клишета... право в целат! Аплодисменти!