Равнодушие
Ти като капчица с пролетния дъжд дойде
и бързо се превърна в наводнение.
Заля сърцето, мислите, душата ми,
като след бурно корабокрушение.
Потъвах, плувах, дишах присекулно
и търсех моя бряг на безразличието.
Посрещах смело погледите присмехулни
и се надбягвах със падението и величието...
Надянах срещу фалша броня,
усмихвах се при среща със двуличието.
Оставих се на ничията воля
и заразих душата си с безличието.
Сега съм равновесна и смирена.
Пред мене е брегът на безразличието.
Спасявам тялото си от нощта,
но… хвърлям в Ада моята душа.
Ще храня чувствата си с равнодушие!
Ще следвам пътя си - горящ!
Ще пия с шепи малодушие,
макар да знам, че всичко е мираж!
и бързо се превърна в наводнение.
Заля сърцето, мислите, душата ми,
като след бурно корабокрушение.
Потъвах, плувах, дишах присекулно
и търсех моя бряг на безразличието.
Посрещах смело погледите присмехулни
и се надбягвах със падението и величието...
Надянах срещу фалша броня,
усмихвах се при среща със двуличието.
Оставих се на ничията воля
и заразих душата си с безличието.
Сега съм равновесна и смирена.
Пред мене е брегът на безразличието.
Спасявам тялото си от нощта,
но… хвърлям в Ада моята душа.
Ще храня чувствата си с равнодушие!
Ще следвам пътя си - горящ!
Ще пия с шепи малодушие,
макар да знам, че всичко е мираж!
© Варя All rights reserved.
