Nov 6, 2005, 8:04 PM

РАВНОСМЕТКА

  Poetry
1.1K 0 3

РАВНОСМЕТКА

 

Събудена от моя тих копнеж,

очи отваряш в мрака и ме търсиш,

но аз не съм все същия младеж –

сребро в косите времето поръси.

 

И изтъка по моето чело

килима на годините отминали.

Втъка това, което е било –

отне, което сме си имали.

 

Но ни остави същите сърца

и в тях, стаена, любовта не гасне.

Повехнали са нашите лица,

а чувството все още е прекрасно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...