Jun 9, 2009, 4:57 PM

Равносметка 

  Poetry
817 0 25

 

 

Приютявах лоши хора и прощавах лоши думи,

въпреки че знаех - няма ненаказано добро.

Болките ми се разляха по изтръпналите струни -

песента ми беше крехко пеперудено крило.

 

Все на косъм да се скъсам, но дотук все пак живея

и прежалих всяко цвете, недостигнало до мен.

И студувах, и изгарях - от жарта и суховея

като жадна пръст се спече и напука моят ден.

 

Пред последната третина на живота съм богата

с верността, която дадох за невярата до днес.

И след удара ще сипя на предателя в ръката

обичта си - натежала като щедра пита мед.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??