Един живот живеем,
за любовта копнеем,
но да бъдем искрени сега
е толкоз трудно днес, това.
Подсмихваме се подло,
преструваме се на добри,
и очакваме да ни харесват,
въпреки нашите, лоши, черти.
Един живот живеем,
за любовта копнеем,
но дяволът ни е другар,
и често нараняваме,
даже и предаваме!
И ако искаме, да ни обичат,
Любов, е нужно да дадем,
да се усмихнем на приятел,
да се научим бързо да простим!
© Албена Радина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
