Равносметка
Политам от последния етаж,
надолу в миналите дати,
безпътен, сам и без багаж,
в пространство от лица познати.
Дали сега за мен им пука,
на тез със злостните си речи,
че няма повече да бъда тука
и няма да ме видят вече.
В очите си дали ще скрият,
омраза зад красиви думи,
а после, щом след миг завия,
да се присмиват зад гърба ми.
От кой сълза ще се отрони,
доверие във нея да намеря,
напук на тяхната ирония,
да ме накара силно да живея.
О, има я, разбира се, съзрях я,
на дъното подмината стои,
преди да падна, тихо споменах я,
а тя ме бързо приюти.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
