Aug 18, 2020, 12:26 PM

Равносметка

  Poetry » Other
952 0 4

С няколко години по - голяма, 

да кажа стара не върви.

С няколко години помъдряла, 

сребро в косите и блести.

Личи и, че не е на двадесет,

отлежала е нейната душа, 

но за жалост осъзнава,

че така ранима е и до сега.

Научи се до десет да брои,

преди да каже или замълчи,

научи се непоискано добро, 

да не дава на когото и да е било.

Да обича безрезервно продължава,

не тегли чувства на везни,

не дава, за да получава,

доброто в хората цени.

С няколко години по - голяма,

да кажа стара не върви,

очите и отказват да стареят,

усмивката и бляскаво искри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...