Колко сезони отминаха?
Не видяхме слънцето в очите.
Колко съдби се преплетоха?,
Колко животи разпилени?
Колко надежди умряха?
Надежди разпилени като пясък.
Мечтите неродени,не спасихме
до сега ...а от тук нататък?
Сто години ще ни стигнат ли?
Времето ще стане ли наше?
Времето отмина.Колко ни остава?
Живеем в спомени.Живеем с минало...
А бъдещето... неизвестно...
Дано да дойде време за човечност.
© Диана All rights reserved.
Според мен голяма грешка е да направиш господар времето, трябва да е обратното. Трябва да сме господари на времето си.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
