Докато си мълчал и си премислял,
са тръгнали онези влакове
в посоката на гола истина,
че времето не спира и не чака.
Ужасно е, когато си преминал
през дългата война на чувства,
да се самоплениш, да дезертираш
и да се впишеш във изкуството.
Най-странно е, когато си достигнал
бленувания бряг на щастието,
във краткостта на тихо мигване
да си отидат страстите.
© Рот Блак All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
