Aug 11, 2007, 4:46 PM  

Равносметка(За Буквите наши!)

  Poetry
3.7K 0 11

 


Равносметка


На Павлин и Мариана -
за много години!
от кумеца (не преди всичко)

Морето. Морето...
Какво ли не взе?
И колко Живот ми остави?

Не беше година.
Нито пък - две.
Двайсе години Забрава.
*
На Обич орисан;
В раздяла живял;
Подритван и лъган. И краден.

От рано отписан -
горчив карнавал!
За ласката истинна жаден.

На хората чужди
в устата - без свян.
Децата пораснаха боси.

За долари бачка!
(Но свири баян!)
Цената? - Това друг въпрос е.
*
Морето, морето...
каквото да взе -
Животът не беше Забрава!

Не двайсе' години -
двайсет по две!
Светли дни НЕзабрава.

PS.
Хладен душ, нали?
Но след него и недотам топлата вода ти се струва вряла!


10 Април 2005, Балтик Сий, Бахамите

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...