С надежда тръгнах аз сега,
да търся някой през нощта.
Ще бъдеш ли до мен сега,
или ще бягаш през гъстата мъгла?

Ще ме стигнеш ли?
Ще ме прегърнеш ли?
Ще ме целунеш ли
Ще ме обичаш ли?

Ще се питам аз това,
докато не заспя
и не нахлуеш отново през нощта
тихо, нежно в(ъв) съня.

Кристализирани, очите ми
ще гонят теб - завинаги в мечтите ми.
Телата наши ще се слеят в(ъв) едно,
ще бъдем ние заедно.


Капчица надежда дай ми,
кръвта да ври по вените безкрайни.
Сила ще ми вливаш ти тогава
да те обичам до забрава.

С надежда тръгнах, но уви,
ти мечтите ми разби!
Дай ми твоите сега
и ще те търся във вечността!