Jul 23, 2024, 9:44 PM

Разбрах (сама)

  Poetry » Love
482 1 0

Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити
на твоето любовно утешение
-АЗ-БЯХ-САМА-
През дните и през нощите,
в прелетите на усмивките
и в блясъците на надеждата –
аз не допусках твоето внимание.
Бях жалка, патетична, сляпа, тъжна и нелепа.
Препъната, душата ми не проумяваше
търпението на ръцете ти.
Тя искаше да е сама.
Тя искаше да се гризе
до кръв,
до голо,
до премала.
Не вярваше, не знаеше,
че може да прости – на себе си,
на другите, на себе си...
И не приемаше ръцете ти –
от глупост, от инат,
от страх и отчаяние.
Когато най-накрая
всъщност бях сама
и синкавите спомени
отлитаха през празното
и през отломките,
душата ми - преметена, притихнала,
видя усмивките, надеждата.
Сама, учудена разбра:
Обичам те?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еле-на All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...