Oct 23, 2010, 11:39 AM

Разбуждане 

  Poetry » White poetry
598 0 8

Сънят разтърква си очите,

за да прогледне.

През ситото си мислите

прашинките събират,

за да омесят хляба си.

Нощта отдръпва се, но тихо,

много тихо

от своята постеля топла,

за да навлезе утро светло

с лъчи през небосвода.

Зората  - свята е, като софрата.

Червена, златокоса и усмихната.

Денят закусва по стъклата,

със капчици роса и слънце грейва...

 

 

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??