Сънят разтърква си очите,
за да прогледне.
През ситото си мислите
прашинките събират,
за да омесят хляба си.
Нощта отдръпва се, но тихо,
много тихо
от своята постеля топла,
за да навлезе утро светло
с лъчи през небосвода.
Зората - свята е, като софрата.
Червена, златокоса и усмихната.
Денят закусва по стъклата,
със капчици роса и слънце грейва...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
