Aug 10, 2008, 4:14 PM
Разцъфнах
Разцъфнах не във пролет, а във зима
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце,
но най-обичаната бях,
когато над смълчани къщи
небето ронеше не дъжд, а прах.
Не ме прегърна друго цвете,
но в заскрежените стъкла
изплитаха ми ветровете
легло от бягащи слова.
Разцъфнах... и до днес цъфтя
на зимата във цветовете.
Дойдох с безгрижието на мъгла
във стъпките на снеговете.
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце,
но най-обичаната бях,
когато над смълчани къщи
небето ронеше не дъжд, а прах.
Не ме прегърна друго цвете,
но в заскрежените стъкла
изплитаха ми ветровете
легло от бягащи слова.
Разцъфнах... и до днес цъфтя
на зимата във цветовете.
Дойдох с безгрижието на мъгла
във стъпките на снеговете.
© Ирена Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красота !!!
-
Страхотен стих!!!
-
Красив стих! Добре дошла, Ирена!
-
прекрасен мил и нежен стих! поздрави
-
Хубав стих!
-
Нямам думи..............прекрасно е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
