Разцъфнах
Разцъфнах не във пролет, а във зима
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце,
но най-обичаната бях,
когато над смълчани къщи
небето ронеше не дъжд, а прах.
Не ме прегърна друго цвете,
но в заскрежените стъкла
изплитаха ми ветровете
легло от бягащи слова.
Разцъфнах... и до днес цъфтя
на зимата във цветовете.
Дойдох с безгрижието на мъгла
във стъпките на снеговете.
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце,
но най-обичаната бях,
когато над смълчани къщи
небето ронеше не дъжд, а прах.
Не ме прегърна друго цвете,
но в заскрежените стъкла
изплитаха ми ветровете
легло от бягащи слова.
Разцъфнах... и до днес цъфтя
на зимата във цветовете.
Дойдох с безгрижието на мъгла
във стъпките на снеговете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
