Ще си разкъсам старата премяна
от жегата непоносима днес.
И върху тялото си ще надяна
по спешност мантията срещу стрес.
Веднага тука – даже без магия,
нещата си ще взема във ръце
и ще поставя на пазар сергия,
та с хората да съм лице в лице.
За да раздавам порции надежда
за днес, за утре пък и за натам.
Пред мене всеки в ред да се нарежда
надежда да си вземе за балсам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
