21.09.2017 г., 7:06

Раздавач на надежда

539 1 7

Ще си разкъсам старата премяна

от жегата непоносима днес.

И върху тялото си ще надяна

по спешност мантията срещу стрес.

 

Веднага тука – даже без магия,

нещата си ще взема във ръце

и ще поставя на пазар сергия,

та с хората да съм лице в лице.

 

За да раздавам порции надежда

за днес, за утре пък и за натам.

Пред мене всеки в ред да се нарежда

надежда да си вземе за балсам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...