Feb 21, 2010, 8:02 PM

Разделение на труда

739 0 7

(из цикъла „Вицове в рими”)

Край пътя Пешо и Иван
работят. Пешо крачи,
занича в нещо като план
и вика: „Тука значи

ще има дупка!”, след което
копае. А зарива
Иван. Учуден гледа кмета
на село Крива слива.

Стои, почесва се па пита;
„Що правите бе, да не сте
пияни?” „Не – сърдито
отвръща Пешо – но Ристе

е болен. Копам язе,
дръвчета сади он, Ванче
зарива подир назе,
ма к`во, денят да оди зян, че

го нема и да спреме
да бачкаме, че он е в къщи?
Я мойта работа навреме
си вършим. Ванче също!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...