Разделни черти
РАЗДЕЛНИ ЧЕРТИ
Притаяваш дъха си, но пак те усещам.
Как сърцето ти лудо препуска дочувам.
Самодивското сборище не е за срещи.
Кървав месец над билото вече изплува.
Глухо тъпана думкат коварните сови
и водата на извора ядно клокочи.
Ще залее поляната вряло олово
и шейтани, и веди навън ще изскочат.
Неразумнико, бягай, спасявай се бързо!
Няма място за мисли, дори и безгрешни.
Аз от друго тесто съм омесена – с възли
душата ми стягаха и с дяволски клещи.
Мене с пепел и с трици, с татул, с чемерика
са ме къпали дълго – да стана отровна.
Ти недей ме сънува, не смей да ме викаш.
Помежду ни е зейнала бездна огромна.
Как си дръзнал да дойдеш дотук – непонеканен,
тук и птица не смее дори да прелитне?
Нощем духове бродят – и с поглед катранен,
във камък превръщат окъснелия скитник.
Но от твойта цафара магическа блика
песен, дето ме носи и ме разтопява.
И съм свила гнездо от равнец и звъника,
и танцувам в несвяст върху звездна жарава.
Щом зората се пукне, шипове остри
ще забие у мене, ще горя искрометно.
Ала ти си отивай, вратата залоствай,
забрави ме – различни са световете ни.
Шепа пепел вземи, в бяла кърпа вържи я –
да дохождам насън – и насън да те стена.
Тази обич е страшна, проклета магия,
И теб ще погуби, щом погуби и мене.
© Валентина Йотова All rights reserved.
