Jul 29, 2005, 9:22 PM

Раздумна е нощта

  Poetry
1.2K 0 0

Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...

Изникна светлина,
пътекате бе стръмна.
В бразди от тишина
в душата ми се съмна...

В сърцето радостта
е трепетния пламък.
Свещица със искра
изваяна от камък ...

Под вечната звезда
дъха в едно стаили.
Преди безброй лета,
така сме се родили ...

И нека любовта
изпълва с чисто слово.
В ръцете ни солта
тежи ... като олово ...

Надрастнали скръбта
и болката човешка
прославям благостта,
която с теб ме срещна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...