Feb 18, 2009, 11:42 PM

Раздвоена

  Poetry » Love
1.2K 0 18
Раздвоена, но щастлива,
оценена и от двама ви... жива!!!
А ви бях виновна за всичко.
Само аз и само за вас.

С единия аз бях до неотдавна,
накъсах си мислите и опустоших си сърцето.
Направих го, за да постигнем съгласие,
а пожънах само и единствено негодувание...

Сега, когато съм далече...
И почти нищо може би не ни свързва вече,
ти доказа, че аз съм била права,
че не виновна съм била, а ти си бил в грешка голяма.

С другия съм аз сега.
С втория, но сам по себе си - единствен.
Повтарят се нещата пак...
Но не отначало,

а там, докъдето с първия спряха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Пепи!
    Прегръдка!!!
  • Дали сме силни или не,за да продължим-ние си знаемКъсмет!!!
  • Така е,Ели!Но аз доста се лутах и дори незнам дали не е приключило моето лутане....Защото няма еднаква любов,а тази за момента е идеална...Но имайки предвид характера на човека,мисля,че си струва....Благодаря ти за мнението,миличка!!!Прегръщам те!Благодаря и на теб,Рени!
  • Това е пътят към истинската любов, Галя.
    Тя не идва с първия срещнат.
    Не падай духом...
  • Благодаря ви,милички!!!
    Обичам ви и ви прегръщам!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...