Раздяла
Виках те, но ти не се обърна,
тръгна си, тъй както бе дошъл.
Да можех само времето да върна,
но аз не мога и ти не би могъл.
А ти не спираше да крачиш
с високо вдигната глава,
по погледа видях, че мразиш,
както мен, така и любовта.
Дано накрая, там на пътя,
усетиш болка, самота
в дупката на липсващата половина -
там някъде от лявата страна.
А аз те чакам на вратата,
изплашена ,все тъй сама,
да върнеш на сърцето топлината,
да разпалиш огъня на любовта.
© Соня Василева All rights reserved.
- дам... звучи много разочароващо...
