Dec 24, 2011, 11:16 PM  

Раздяла 

  Poetry » Love
479 0 2

Виках те, но ти не се обърна,

тръгна си, тъй както бе дошъл.

Да можех само времето да върна,

но аз не мога и ти не би могъл.

 

А ти не спираше да крачиш

с високо вдигната глава,

по погледа видях, че мразиш,

както мен, така и любовта.

 

Дано накрая, там на пътя,

усетиш болка, самота

в дупката на липсващата половина -

там някъде от лявата страна.

 

А аз те чакам на вратата,

изплашена ,все тъй сама,

да върнеш на сърцето топлината,

да разпалиш огъня на любовта.

© Соня Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • харесах!
  • За такива истории обикновено най-добрия лек е да си сложиш впряг на сърцето и с големи дози апатия става - дам... звучи много разочароващо...
    Иначе е хубаво(стихотворението), може би заслужава маааалко повече внимание
Random works
: ??:??