Раздяла
Виках те, но ти не се обърна,
тръгна си, тъй както бе дошъл.
Да можех само времето да върна,
но аз не мога и ти не би могъл.
А ти не спираше да крачиш
с високо вдигната глава,
по погледа видях, че мразиш,
както мен, така и любовта.
Дано накрая, там на пътя,
усетиш болка, самота
в дупката на липсващата половина -
там някъде от лявата страна.
А аз те чакам на вратата,
изплашена ,все тъй сама,
да върнеш на сърцето топлината,
да разпалиш огъня на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Василева Всички права запазени
- дам... звучи много разочароващо...
