Утихнали, последни летни дни
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'',
като в една поостаряла песен,
от календара откъсва се денят,
така се знае - никой не е вечен.
Изпраща ме с филия хляб детето
и младостта ми с неясна светлина,
изчезнали са къщата, врабчето...
на прага мама събира семена.