Жалко, раздялата настана -

всеки поема си по своя си път

и, като торба разпрана,

душата ми потъна в скръб.

Отиваш си завинаги от мене,

оставяш ме облян в сълзи.

Не знам дали ти дреме,

че в мъка сърцето ми кърви.

Трудно ми е да си представя,

че вече няма да си с мен.

Трудно ще е да забравя,

за да не бъда аз сломен.

В спомени вечно ще се рея

за отминали, щастливи дни

и тихо в унес ще си пея:

"Върни се, мила, ти... върни".

Годините отлитат като есенни листа,

подети от вятъра на ледена забрава.

Погален нежно от ръката на смъртта -

и аз по твоя път ще се отправя.