Раздяла
Жалко, раздялата настана -
всеки поема си по своя си път
и, като торба разпрана,
душата ми потъна в скръб.
Отиваш си завинаги от мене,
оставяш ме облян в сълзи.
Не знам дали ти дреме,
че в мъка сърцето ми кърви.
Трудно ми е да си представя,
че вече няма да си с мен.
Трудно ще е да забравя,
за да не бъда аз сломен.
В спомени вечно ще се рея
за отминали, щастливи дни
и тихо в унес ще си пея:
"Върни се, мила, ти... върни".
Годините отлитат като есенни листа,
подети от вятъра на ледена забрава.
Погален нежно от ръката на смъртта -
и аз по твоя път ще се отправя.
© Райко Дяков All rights reserved.
