Раздяла
Когато се разделят две ръце
едната неизменно е студена,
а сълзите по моето лице
са болката в душата ми стаена.
Дланта целува твоята за сбогом
и тръпне като майка над дете.
Студените очи и гаснещ огън
раздират светналото ми небе.
А пръстите остават неразбрани,
залутани във свойта самота.
Изстиват бавно,целите във рани,
протегнати към твоята ръка.
И скреж покрива кожата ми бяла;
ненужни са ми тези две ръце-
на твоите аз бях ги завещала...
Проплаква тихо гаснещо сърце.
© Рая Любенова All rights reserved.
