Dec 27, 2009, 12:23 AM

Раздяла или нещо друго

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Предколедни искри от висше просветление

направиха света по-простичък и чист

Кому е нужно нечие страдание

в безветрие да вдигаме платна

пътуваме и движим се така

и няма забавление да стопли нашите сърца

 

Виждаме грешките но няма избавление

решили сме съдба да е това

и вместо да почувстваме болка и смирение

от лодката ще скочим през глава

Вълни от глупост и презрение заливат ни

и няма глътка топлина

Да бъде твоето желание Отлитам куцайки

виж слънце над морето лекичко изгря

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Радев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бравоо, браво!
    Чудесно е.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...