Видя ме ти, но ме подмина.
Подмина ме и си замина.
А аз помислих, че ще спреш
кураж поне да ми дадеш.
МинА ми болка през сърцето
и сянка мина по лицето.
Погледах те отзад във гръб
и не обелих даже зъб.
Сред толкоз хора на площада
разминахме се без пощада.
И нито- стон, и нито- зов...
Така завърши таз любов.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
