Раздяла с живота
Тъй бързо времето минава -
сърцата стягат се, болят,
с тъга посрещаш новите години,
в такива дни душата те боли...
... но пак ще бъдем с души свободни
и тихо с мъка ще прошепваме,
и с болките - нежността замрежваме.
Думи ласкави и мили,
в битието там събрани,
тъгува ТЯ за своите години,
тъгува ТЯ за спомените стари...
Спаси я тишина,
върни я!
Тук при нас я остави,
само онова - ЖИВОТА й дари...
Живот, поспри се, остани!
... и между проглас и молитва
искри душицата ù, искри...
Все още от предишни рани,
върху сърце и по лице
и гласът и топъл, нежен,
още екне с тътен!...
... Все още,
докато душата на друг човек просветне
в угасващата ù снага.
От тихия шепот на думите ни
остават затворени нейните очи,
спомени, дълбоко пронизващи,
дават край на мислите ни.
От тихия шепот на душата ù
се затвориха завинаги нейните стари очи.
... И само споменът за НЕЯ вечен пак гори!...
© Пламена Христова All rights reserved.
