Раздяла с живота

25 февр. 2009 г., 22:09

Поэзия » Другая

1125 0 3

Тъй бързо времето минава -

сърцата стягат се, болят,

с тъга посрещаш новите години,

в такива дни душата те боли...

... но пак ще бъдем с души свободни

и тихо с мъка ще прошепваме,

и с болките - нежността замрежваме.

Думи ласкави и мили,

в битието там събрани,

тъгува ТЯ за своите години,

тъгува ТЯ за спомените стари...

Спаси я тишина,

върни я!

Тук при нас я остави,

само онова - ЖИВОТА й дари...

Живот, поспри се, остани!

... и между проглас и молитва

искри душицата ù, искри...

Все още от предишни рани,

върху сърце и по лице

и гласът и топъл, нежен,

още екне с тътен!...

... Все още,

докато душата на друг човек просветне

в угасващата ù снага.

От тихия шепот на думите ни

остават затворени нейните очи,

спомени, дълбоко пронизващи,

дават край на мислите ни.

От тихия шепот на душата ù

се затвориха завинаги нейните стари очи.

... И само споменът за НЕЯ вечен пак гори!...

donni20 (Дони)

2009-03-11T16:52:48+02:00

Да наистина тъжничко, но това си е цялата истина. Описваш болката и скръбта на близките.
icohim (Христо Стоянов)

2009-02-26T00:24:10+02:00

Дааа тъжно!!
U (Краси Иванов)

2009-02-25T22:26:07+02:00

Тъжно започваш първото си стихче.Дано следващите си по-весела!