Dec 7, 2011, 10:54 AM

Разговор

  Poetry » Other
837 0 3

Нощта зимна се спусна...

Тиха, ясна , звездна и добра...

Прегърна ме и ми зашепна

със заскрежените си слова...

Шепнеше за лятото...

Хм, какво ли я прихвана!?

А после на висок тон

заговори ми за есента.

Че жълта и красива е,

че е обагрена като на баба

чергата край печката...

След туй зарида и се заоплаква

как черно-бяла е, студена и сама…

Потръпнах...

Не от студ...

От жал...

И я прегърнах…

Зъзнех от студените ú длани...

Но опитах да я стопля…

Дадох ú от моето лято,

посипах я с листа от есента отминала...

А тя, зимната нощ, продължи да трепери...

От страх… Да не се разтопи и да не остане спомен…

Аз продължих да ú шепна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...