Dec 7, 2011, 10:54 AM

Разговор

  Poetry » Other
832 0 3

Нощта зимна се спусна...

Тиха, ясна , звездна и добра...

Прегърна ме и ми зашепна

със заскрежените си слова...

Шепнеше за лятото...

Хм, какво ли я прихвана!?

А после на висок тон

заговори ми за есента.

Че жълта и красива е,

че е обагрена като на баба

чергата край печката...

След туй зарида и се заоплаква

как черно-бяла е, студена и сама…

Потръпнах...

Не от студ...

От жал...

И я прегърнах…

Зъзнех от студените ú длани...

Но опитах да я стопля…

Дадох ú от моето лято,

посипах я с листа от есента отминала...

А тя, зимната нощ, продължи да трепери...

От страх… Да не се разтопи и да не остане спомен…

Аз продължих да ú шепна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...