Разговор

jara (Жара Пенева)
20 10

7 дек. 2011 г., 10:54

Поэзия » Другая

559 0 3

Нощта зимна се спусна...

Тиха, ясна , звездна и добра...

Прегърна ме и ми зашепна

със заскрежените си слова...

Шепнеше за лятото...

Хм, какво ли я прихвана!?

А после на висок тон

заговори ми за есента.

Че жълта и красива е,

че е обагрена като на баба

чергата край печката...

След туй зарида и се заоплаква

как черно-бяла е, студена и сама…

Потръпнах...

Не от студ...

От жал...

И я прегърнах…

Зъзнех от студените ú длани...

Но опитах да я стопля…

Дадох ú от моето лято,

посипах я с листа от есента отминала...

А тя, зимната нощ, продължи да трепери...

От страх… Да не се разтопи и да не остане спомен…

Аз продължих да ú шепна...