Разговор
Нощта зимна се спусна...
Тиха, ясна , звездна и добра...
Прегърна ме и ми зашепна
със заскрежените си слова...
Шепнеше за лятото...
Хм, какво ли я прихвана!?
А после на висок тон
заговори ми за есента.
Че жълта и красива е,
че е обагрена като на баба
чергата край печката...
След туй зарида и се заоплаква
как черно-бяла е, студена и сама…
Потръпнах...
Не от студ...
От жал...
И я прегърнах…
Зъзнех от студените ú длани...
Но опитах да я стопля…
Дадох ú от моето лято,
посипах я с листа от есента отминала...
А тя, зимната нощ, продължи да трепери...
От страх… Да не се разтопи и да не остане спомен…
Аз продължих да ú шепна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жара Пенева Всички права запазени
