Разговор
Попитай какво е морето във мен,
попитай за любимата ми роля.
Попитай за превода на онзи реквием,
изпят с очи, когато не говоря.
Попитай защо все сама се изпращам,
попитай защо се страхувам от птици,
попитай за кучия бяс, който хващам,
когато се сблъскам със стадо „лисици“.
Попитай защо се усмихвам тъй рядко,
попитай ме за миналото лято...
Попитай за вярата в майка и татко
и има ли за мене нещо свято.
...
Аз може да не отговоря бързо.
Може просто с пръст да ти покажа
там, където всичко е замръзнало.
Там където в лед скован е плажът.
Може да ти купя библиотека
с книги на латински или чешки,
но няма да ме чуе в теб Човекът,
щом думичка не знае на „човешки“.
Може да ме следваш денонощно
и пак да си от мен на двеста мили.
Не ме е страх от някакви си площи.
Не са ми нужни ангели безкрили.
Не ги разбирам глупавите птици
щом ходят, а пък могат да летят!
Не вярвам във такъв живот двулицев -
родени са в небето да умрат.
Не мога да живея с малодушни.
От празни думи свят ми се завива -
за времето, за ябълки и круши...
Усмихвам се и бързам да се скрия.
...
Не знам дали съм вярваща в съдбата.
Не знам какво ме чака зад завоя.
Попитай ме за миналото лято.
Аз може някой ден да отговоря...
© Елица All rights reserved.
