Разговор между панелните стени
Недей да ме молиш днес да говоря.
Да споделям това, което ми липсва.
Щом с думи не мога съдби да променям,
да провокирам …!?
Защо да го правя? Не! Просто не искам!
Не искам да споря, с хора които
дори не съзнават, че всички сме грешни.
Не вярват, че ние осмисляме дните,
Съдбата ковем
и на нашите мисли - телата са пешки.
И така както всяка пешка в шаха,
С играта си може да стане царица,
така и в живота - човек щом повярва,
криле ще размаха,
да счупи омразната, ненужна матрица.
Но ето… Отново много говорих…, а
съседът, псувайки телевизора включи
Той не би ми повярвал. Аз - няма да споря!
Всеки щом е готов,
уроците свои един ден ще научи!
© Ирен All rights reserved.
... всякакви хора има. Трудно е според мен пешката да стане царица, както има дърво, от което се прави цигулка, а друго, от което се прави брадва. Но да - няма невъзможни неща. Но пак опираме до това каква цена си готов да платиш. С едната ръка дава, с другата взима.
