Разговор с Апостола
Ех, Апостоле, виж от висините небесни
нашата мила страна тъне сега в непрогледна тъма!
Светлик беше ти, сам-самичък, единствен в своя род.
И тогава цяло българско бе в тъмнина,
но ти, като огън свещен, запали българските сърца
и поведе ги към едничка свята цел- свобода!
Цял народ се напън'а и надигн'а, да докаже искаше на света,
че бе достоен и боен в своята борба неравна!
А сега виж, Апостоле, духа е прекършен и няма
в нашите сърца твоята сияйна светлина,
но болка, омраза и нищета!
Сърце голямо носеше, мъжко и достойно,
човещината в душата своя опазил!
Слушаше цял народ в захлас твоя глас
и всяка твоя дума мъжка бе надежда,
и още във времената вдъхва вяра и кураж,
и на предателя завинаги думата заглъхва!
А сега мъжко е, ако сърце готов си да предадеш
и гласа на душата своя да пренебрегнеш!...
В сърцето мое Апостоле ти никога не ще умреш!
Но кажи ми, защо тъй е сега в нашата родина -
брат брата в окови да побива!...Защо????
© Давид Иванов All rights reserved.
Поздрави!
