Feb 17, 2010, 11:18 AM

Разговор с телата

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Искаш ли да разговаряме с телата си,

докосвайки се страстно във нощта?

На тъмнината в нежната прегръдка

да дишаме със стонове едва?

Да вплиташ във косата ми въздишки,

а аз да те прегръщам със душа,

ръката ти по мислите ми да се плъзне,

а аз да те прегърна със душа.

А пръстите ти като виртуоз по мене

да свирят блус, а струната в нощта,

извайвайки тъй нежни думи,

да нарисува в мен жена...

Очите ти по кожата ми да разлеят,

сълза от страст - отдаване без срам,

завивките в леглото да  онемеят

от това, което искам да ти дам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...