Разговор в дъжда
Разговор в дъжда
Приятелю, съзирам в очите тъга...
вярна докрай само тя ти остана,
недей да виниш за нея дъжда,
нали ролята от теб е избрана.
Казват, наследство ни е всеки грях,
носим го дори и неродени,
как с думи и неловък смях
да те излъжа, че ние сме спасени,
че ние двама с тебе сме различни
в един объркан, химеричен свят,
където неясната за нас причинност
не прави разлика от плод и цвят.
А светът сме ние - много като нас,
поискаме ли, ще го променим,
чужди на днешните модерни бесове,
да помечтаем само... и да помълчим.
Не се срамувай от своята тъга,
човешко е, тя казва, че си жив,
пожелай си някой ден в дъжда
и ти да скиташ мокър и щастлив.
© Запрян Колев All rights reserved.
