ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
Jun 13, 2012, 11:56 PM

Разговор в дъжда 

  Poetry » Other
623 0 6

              Разговор  в  дъжда

 

 

Приятелю, съзирам  в очите тъга...

вярна докрай  само тя  ти остана,

недей да  виниш  за  нея  дъжда,

нали  ролята от теб е избрана.


Казват, наследство ни е всеки грях,

носим го дори и неродени,

как с  думи и неловък  смях

да те излъжа, че ние сме спасени,

 

че ние  двама с тебе сме различни

в  един объркан, химеричен  свят,

където неясната за нас причинност

не прави  разлика от плод и цвят.

 

А светът сме ние - много като нас,

поискаме ли,  ще го  променим,

чужди на  днешните модерни  бесове,

да помечтаем само... и да помълчим.

 

Не се срамувай от своята   тъга,

човешко е,  тя казва, че си жив,

пожелай си някой ден в дъжда 

и ти да скиташ мокър и щастлив.

 

 

© Запрян Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??