Разговор в Забравения град
ТОЙ: Добър ден, късмет желая!
ТЯ: Здравей, добре дошъл!
ТОЙ: Момент, само да ви се представя.
ТЯ: Да, би могъл.
ТОЙ: Аз идвам от далече, идвам може би от юг.
ТЯ: Хайде, моля ви, кажете!
ТОЙ: Ще ви кажа... аз не съм от тук!
ТЯ: Благодаря, за нахалството простете.
TОЙ: Аз живея с мъртвите слова.
ТЯ: Аз чета и по лицето.
ТОЙ: Знам, личеше ви това.
ТЯ: Важното е във сърцето!
ТОЙ: Исках да ви питам как сте?
ТЯ: Вие как мислите, че се чувства изгрева?
ТОЙ: Чувства се мисля, все така прекрасен.
ТЯ: Да, той раздава топлина.
ТОЙ: Вие него ли обичате?
ТЯ: Обичам повече от обичта!
ТОЙ: Не, недейте! Не предричайте!
ТЯ: Защо? Не се бойте от вашата съдба!
ТОЙ: Нима издигате огромни кули и ги разрушавате?
ТЯ: Да, май така правя.
ТОЙ: Но защо? Нима се вий предавате?
ТЯ: Никога! Животът ми не позволява!
ТОЙ: A да ви попитам - къде живеете?
ТЯ: Живея при синия вятър.
ТОЙ: Онзи ден ви чух. С него ли тъй гласно все се смеете?
ТЯ: Да, той е моят най-добър приятел!
ТОЙ: А на колко сте години?
ТЯ: На възрастта на една неумираща драма!
ТОЙ: Е, недейте! Усмихнете се през сили!
ТЯ: Не мога! Сатирата ми я няма!
ТОЙ: Ами как казахте, че се казвате?
ТЯ: Романтика е мойто име.
ТОй: Така ли? Мисля, че се с вас познаваме?
ТЯ: Да не ме знаете по изчезналото ми презиме?
ТОЙ: Сетих се! Разбрах, че сте изчезнала.
Тя: Хората тук ме пратиха.
ТОЙ: Нима сте вий поредната?
ТЯ: И вас тук ли ви изпратиха?
ТОЙ: Да! Аз съм Вярата!
ТЯ: Знам ви! Вие сте мъжката честност, с вас мъжете вярват в женската любов!
ТОЙ: НЕ знаете ли? Оставена е също любовта удавена!
ТЯ: Но тогава какъв е човешкият живот?
ТОЙ: Не ги мислете, те са там, а ние в забравения град!
ТЯ: Все пак не им ли липсва нещо?
ТОЙ: Разбира се!Не знаят вече как да живеят ,не знаят що е смях!
ТЯ: Ооо, това е толкова зловещо!
ТОЙ: Но все пак, драга, защо сме тук?
ТЯ: Чакаме хората да ни върнат.
ТОЙ: Как могат да ни върнат в техния живот от студ?
ТЯ: Като започнат да се прегръщат!
ТОЙ: Драга, аз заспивам. Съжалявам, но ще ви оставя.
ТЯ: Лека нощ ти желая, скъпа Вяра.
ТОЙ: Ще очаквам вашата покана!
ТЯ: Ще дойде! Обещавам! Ще дойде в златна пратка!
ТЯ: Здравей, добре дошъл!
ТОЙ: Момент, само да ви се представя.
ТЯ: Да, би могъл.
ТОЙ: Аз идвам от далече, идвам може би от юг.
ТЯ: Хайде, моля ви, кажете!
ТОЙ: Ще ви кажа... аз не съм от тук!
ТЯ: Благодаря, за нахалството простете.
TОЙ: Аз живея с мъртвите слова.
ТЯ: Аз чета и по лицето.
ТОЙ: Знам, личеше ви това.
ТЯ: Важното е във сърцето!
ТОЙ: Исках да ви питам как сте?
ТЯ: Вие как мислите, че се чувства изгрева?
ТОЙ: Чувства се мисля, все така прекрасен.
ТЯ: Да, той раздава топлина.
ТОЙ: Вие него ли обичате?
ТЯ: Обичам повече от обичта!
ТОЙ: Не, недейте! Не предричайте!
ТЯ: Защо? Не се бойте от вашата съдба!
ТОЙ: Нима издигате огромни кули и ги разрушавате?
ТЯ: Да, май така правя.
ТОЙ: Но защо? Нима се вий предавате?
ТЯ: Никога! Животът ми не позволява!
ТОЙ: A да ви попитам - къде живеете?
ТЯ: Живея при синия вятър.
ТОЙ: Онзи ден ви чух. С него ли тъй гласно все се смеете?
ТЯ: Да, той е моят най-добър приятел!
ТОЙ: А на колко сте години?
ТЯ: На възрастта на една неумираща драма!
ТОЙ: Е, недейте! Усмихнете се през сили!
ТЯ: Не мога! Сатирата ми я няма!
ТОЙ: Ами как казахте, че се казвате?
ТЯ: Романтика е мойто име.
ТОй: Така ли? Мисля, че се с вас познаваме?
ТЯ: Да не ме знаете по изчезналото ми презиме?
ТОЙ: Сетих се! Разбрах, че сте изчезнала.
Тя: Хората тук ме пратиха.
ТОЙ: Нима сте вий поредната?
ТЯ: И вас тук ли ви изпратиха?
ТОЙ: Да! Аз съм Вярата!
ТЯ: Знам ви! Вие сте мъжката честност, с вас мъжете вярват в женската любов!
ТОЙ: НЕ знаете ли? Оставена е също любовта удавена!
ТЯ: Но тогава какъв е човешкият живот?
ТОЙ: Не ги мислете, те са там, а ние в забравения град!
ТЯ: Все пак не им ли липсва нещо?
ТОЙ: Разбира се!Не знаят вече как да живеят ,не знаят що е смях!
ТЯ: Ооо, това е толкова зловещо!
ТОЙ: Но все пак, драга, защо сме тук?
ТЯ: Чакаме хората да ни върнат.
ТОЙ: Как могат да ни върнат в техния живот от студ?
ТЯ: Като започнат да се прегръщат!
ТОЙ: Драга, аз заспивам. Съжалявам, но ще ви оставя.
ТЯ: Лека нощ ти желая, скъпа Вяра.
ТОЙ: Ще очаквам вашата покана!
ТЯ: Ще дойде! Обещавам! Ще дойде в златна пратка!
© Милена Йорданова All rights reserved.
