May 18, 2010, 5:25 PM

Разходка по брега 

  Poetry » White poetry
451 0 1

Аз се разхождам по плажната ивица на брега
и виждам хиляди лица.
Колко бих искала да кажа няколко думички
за едно истинско чувство
на онези уж влюбени деца.

 

 

Дали усещат те онази топлина,
която те облива по тялото като топъл душ -
"не, може би това тяхното си е само игра" -
помислих си аз.
Но ги видях искрено да си кажат онази фразичка,
тъй искрено и смело,
че чак времето се спря за миг запъхтяно.

 

Аз продължих все така да вървя
и, слушайки музиката от моето сърце,
и вълните, които се удряха в краката ми,
започнали да се подкосяват, а дните за мен да се скъсяват.

Само слънцето, което ме галеше нежно с лъчите си,
ми вдъхваше надежда да вдигна очите си,
за да прозра, че детската любов е наистина чиста -
като сълза, но не всеки път сълзата се задържа,
а понякога е нужно и огънят на страстта да я поддържа! 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.


  • Първото изречение на последната строфа трябва да го ремонтираш.
Random works
: ??:??