Разхождах се... сред хората...

и стана ми студено.

Опитах да се сгрея

над разпален куп изписани листа.

Загаси ги вятър от ръцете на лилит,

а дяволската нощ роди

тез безмислени слова.

И тях ще ги превърнат в пепел ...

някога и някъде от някой друг,

опитващ се да разтопи

сред хора заледената среда,

пэвярвал, че все някога ще се получи

щом неусетно вълците

се превърнаха в кучета...

В нея изгубени души ще продължават

да търсят онази... другата единствена

без помощта на Ячин или Боаз,

жадувайки пред нея да застанат

с думите:

- Здравей! Това съм Аз!