Разкажи ми
РАЗКАЖИ МИ
Разкажи ми за своята черна тъга.
Разкажи ми за своята болка.
Разкажи ми за моята долна лъжа.
Разкажи ми – и аз ще те чуя.
Разкажи ми за розите, които убих,
които удавих във ваза.
Разкажи за сърцето което дарих
на други… А на тебе – омраза!
Разкажи ми за свойте закърпени дни
и сълзите – събирани в шепи.
Разкажи ми за своите нощи сами
в компания на самотни поети.
Разкажи ми за себе си. Аз нищо не знам.
От чужди жени нямах време
да бъда до теб. И все бях пиян…
Разкажи ми…Сега имам време.
Сега остарях и търся любов…
На твоя праг търся разбиране…
А ти ме прегърна, целуна сълзите ми
и тихичко каза: ,,Прости ми,,.
© Емил Стоянов All rights reserved.
Лена, това, което цитираш е любимото ми на Ханчев. ,,Любов,, се казва. Радвам се, че точно на него ти е напомнило моето стихо. Бъдете щастливи.