Oct 29, 2004, 7:04 AM

Разказвай ми

  Poetry
966 0 0

Ти си моята утеха
с теб съм друга, добра
свалям си маската
обличам рокля с червени цветя.
С теб мога да вярвам че има
в живота красиви неща
разказвай ми приказки,
а аз ще те слушам
отпивайки вино едва
Разказвай дори и измислени
които завършват така
и живели те дълги години
в любов, в мир, в доброта..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...