Feb 27, 2014, 11:16 AM

Разкъсан цвят

  Poetry » Other
880 0 2

Разкъсан цвят

 

Душата ми на стъклен прах

разбита е, скрипти.

Изпълват горест и печал

днес моите очи.

 

А сърце - камбана глуха,

заглъхва пак, тупти,

тя, болката в ушите пука,

припарва и горчи.

 

Душата ми - разкъсан цвят,

за кой ли път кърви?

Посипана с отровна жар,

прости и победи.

 

(стихосб. "Будна тишина")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Y. Panda All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...