Разкъсани струни
На всички, пострадали
от безумието в Украйна.
Със пукот се овъгляше земята,
със грак кръжаха хищни птици.
Пожарите изгаряха сърцата
и гаснеха в помръкващи зеници.
Вилнееха куршуми на Майдана,
насъска някой братя срещу братя.
От братството и помен не остана –
не се прощава лесно кръв пролята.
След поздравите с бомби и шрапнели,
изпратени от майката – държава,
ще има късметлии оцелели,
но вече там живот не им остава.
Едва ли нещо хубаво очакват –
ще се преселят някъде, където
в съня им нощем глухо ще проплакват
разкъсаните струни на сърцето.
© Валерия Тодорова All rights reserved.
!
