Различна
Изпратиха душата на клада …
вината – носи в себе си добро.
От волна, весела и вечно млада
състари се, покри се със сребро.
Обвиниха я, че винаги се смее,
че нарушава тишината в света.
Не разбираха, че от това живее
и спре ли, дошла ще е смъртта.
Проклеха я, че винаги обичала:
света и в него всяка земна твар.
Различна, на тях не приличала
не се заключвала със катинар…
Не издържа душата, в миг изтля
разпръсна се на безчет частици.
Превърна се в уханието на цветя,
в полет на волно реещи се птици.
Превъплъти се в звездни светлини
във звук и ромон, в небесен прах…
Днес викаха и:”При нас се върни
прогонихме те, сторихме ний грях”
Не пожела душата им да се завърне
в света си хората останаха без знак,
без добро и обич, кой да ги прегърне
смеха изчезна, настъпи вечен мрак.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
