Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си
( навярно не от мързел и наивност).
Или е бяло бялото наистина,
или е черно - тука няма милост!
Така и в нашите души изгубени,
макар обвити във различна външност,
си посадил и рози, и коприва ти!
А градинарят... Кой избира всъщност?!