Разлюбила съм те... Дали?
Наистина ли вярваш в тези думи?
Пропуснах ли да кажа, че боли?
Как всяка клетка трепка във ума ми.
Разлюбих те? Навярно! Бий отбой!
Тръгни си! Твърде лесно те забравих.
В сърцето си сподавях чувствата, но кой?
От болката след теб ще ме избави?
Че кой се би зарекъл да лепи
на части раздробеното сърце?
Кой би попил тъй бликащи сълзи
от моето изстрадало лице?
© Виктория Тасева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
