Разлюти се Баба Марта
Разлюти се Баба Марта, дето
брат ѝ Февруари е изпил винцето.
Извика ветрове и хали.
Сняг запада на парцали.
И затърси Февруари,
с лед по бузите да го ожари!
А пък той, сънува с нос червен,
как е най-желан ерген.
Гледа бабата. Мълчи.
Отщя И се да фучи.
Кротко на миндера седна,
спящият си брат погледна
и започна да преде.
Преде, суче... Пак преде...
Суче и нарежда:
той... за моето винцè!
Ето! Таз червена прежда
ще закича на лозята!
Ще закича и децата!
Сложи в кошница кълбета,
сложи си носията напета
и тръгна по гори, полета,
да кичи всички под небето.
Да са здрави, живи, работливи!
Да раждат зърно плодни ниви!
Да има грозде за вината!
Да са палави, игриви и децата!
Махна с ръка! Приспа ветровете!
Пак махна! Стопи снеговете!
Махна... Събудиха се цветовете!
А пък Февруари спи. Нека спи!
Доста беше се напил! Бая се е опил!
Чак до следващата зима главоболие ще има!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
